A system of shared values between the cooperative model and the sustainable development goals

След въвеждането на Целите за устойчиво развитие (ЦУР) от ООН, политиките за устойчивост се утвърдиха като основополагащ стълб в световния социално-икономически диалог. Кооперативният модел се отличава от конвенционалните корпоративни структури, като поставя реализирането на социални каузи и нуждите на хората в центъра на своята дейност, вместо максимизирането на печалбата. Целта на разработката е да се установи потенциалът на кооперативните структури при настоящите условия и да се анализира тяхната роля като водещи участници в стратегията за устойчивото развитие за постигане на ЦУР. Използвани са официални данни от Сиела Инфо за периода 2005 – 2022 г. Географският обхват е национален, с включване на 23 области, като фокусът е върху селските и малките градски райони, където кооперациите са най-разпространени. На случаен принцип са избрани различни видове кооперации. Анализът показва, че кооперативните организации притежават значителен потенциал за принос към устойчивото развитие на национално и местно ниво. Тяхната ценностноориентирана природа, демократично управление и дългосрочен ангажимент към общностите ги утвърждават като ключови фактори в прехода към приобщаващи модели на развитие. Те играят важна роля за икономическата стабилност, особено в селските райони, като осигуряват заетост и подкрепят малките производители.За пълноценното реализиране на този модел са необходими цялостни реформи, модернизиране на законодателството и по-добра координация между институциите. Кооперативният модел следва да се разглежда като структурен елемент в бъдещите стратегии за устойчиво развитие, а не просто като допълващ инструмент. Те са не само бизнес модел, но и социална организация, базирана на солидарност и споделена отговорност.