Войводовските идентичности на пресечната точка на интерпретативните парадигми

Статията изследва село Войводово, разположено в Дунавския регион, Северозападна България. Авторите разглеждат колективните идентичности на войводовчани преди преселването им в Чехословакия след Втората световна война. Основано от протестантски семейства от румънския Банат, говорещи чешки език, Войводово традиционно е определяно като етноконфесионална общност. Авторите анализират това гледище и показват, използвайки основно писмените спомени на Петър Клепачек, който е по произход от Войводово, че макар вярата да е основният фактор, формиращ колективната идентичност на жителите на селото, в него все пак е било възможно човек да не бъде вярващ. Според тях религиозният „речник“ се използва като символно средство при общуването в контекста на различни взаимоотношения. Вярата предоставя поле за разрешаване на спорове от нерелигиозен характер, така че дори тези, които не са религиозни (вярващи), проявяват уважение към предимството, което ѝ се отдава в символен план.