Оценка по добив и качество на напреднали линии твърда пшеница, получени по метода на отдалечената хибридизация

Генетичното разнообразие, характерно за дивите видове от сем. Triticeae може да бъде източник на генетични вариации, свързани с адаптивността на културата към абиотичен и биотичен стрес, към компонентите на добива и показатели, свързани с качеството на зърното. В изследването са използвани шест напреднали линии твърда пшеница от селекционната програма на Института по полски култури - гр. Чирпан, получени в резултат на междувидова и междуродова хибридизация (три кръстоски F10-12, една кръстоска F11-13, една кръстоска BC2 F3-5 и BC2 F2-4 генерации). За сравнителна оценка на материалите е използван стандартния сорт Предел. Всички генотипове са отгледани през три реколтни години – 2020/2022 в конкурсен сортов опит в четири повторения. Целта на изследването е да се направи оценка на напредналите линиите по добив и признаци, свързани с качеството на зърното. За статистическа обработка на данните е използван анализ на варианса. Чрез анализа на варианса е установено доказано влияние на генотипа, годината на отглеждане и взаимодействието между двата фактора върху варирането на почти всички изследвани признаци. Влиянието на генотипа е значително във варирането на признаците: SDS- седиментационна стойност (97.34%), стъкловидност (85.55%), жълт индекс b* (77.85%), съдържание на протеин в зърното (50.08%), добив зърно (44.24%) и маса на 1000 зърна (36.50%). Значително е влиянието на годината във варирането на признака височина на растението (59.74%). Най висок добив (672.6 kg/da) средно за трите години на изследването е установен при линия ДВ-8360. Силен глутен по признака SDS- седиментационна стойност е установен за стандартния сорт Предел (43.0 cm3) и за линия Д-232 (35.3 cm3). Идентифицирана е глиадинова фракция γ-45 и НМГ-2 тип за линия Д-232, свързани със силен глутен.